ИЗПЪ̀ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпъ̀лня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. За мечта, желание, цел, предсказание и под. – ставам действителност; осъществявам се, сбъдвам се. – Зловерието ще надделее над благочестието и ще бъде в този ден край и предел на Царград. От тези думи цар Костадин се опечали много. – Тъй, юначеповиши глас богомолецът,знамението се изпълва. Ст. Загорчинов, ДП, 467–468. Мечтата се изпълва на малкий пролетарий, / нов свят изграждат титаните творци! Д. Полянов, Избр. ст, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)